Храм „Свети Никола“

ЦЪРКВА  “СВЕТИ НИКОЛА”  ГРАД ЗЛАТАРИЦА

(един архитектурен паметник чака своите ктитори)

В китното предбалканско градче – град Златарица, намиращо се на 25 км. югоизточно от старопрестолния град Велико Търново, 21 км. от град Горна Оряховица и на 15 км. на юг от град Елена, в красиво ансамблово съчетание, в центъра на града, в уютно озеленен двор, напомнящ ни за отминалите славни времена, се кипри Класното училище; гордо извисява  островърхия си купол камбанарията и величествено е притихнал православният храм – църквата “Свети Никола”.

През далечната 1628 година нуждата от църковно православно средище принуждава тогавашните първенци на Златарица, да издействат разрешение от султана за построяването на така необходимия храм.

В първоначалният си вид църквата е построена и осветена през 1634 година върху основата на разрушен параклис. В градежа й е участвало цялото население. Въпреки трудностите и забраните, които повелявали, как да бъде изградена и каква да е българската църква според турските закони, прилагани към българите, това не попречило на златарчани да си построят такъв храм, какъвто на тях им приличало и са искали да имат, а именно – просторна и красива църква. За това строежът се извършвал през нощта, тайно и не без известен риск. За да имат своя църква златарчани са задължени от турските власти да плащат по 25 гроша в полза на джамията в съседното село – сега село Родина.

В църквата се служи до 1883 г. През 1875 година, месец април, първият търновски митрополит Иларион Макариополски държи вечерня-нравоучение срещу езическите обичаи.

В края на ХІХ век църквата е разрушена, като олтарът е запазен в сегашния църковен двор, обграден с каменна зидария и метална ограда. Върху жертвения камък е издигната каменна колона, върху която на отляна от бетон плоча, е изписан надпис, който посочва годината /1634/ на съграждането на старата църква.

Сегашната църква в този си вид е строена през 1884-1885 година изключително с труда и средствата на населението. Сумата, необходима за построяването й се разхвърля като данък – 100-600 гроша, в зависимост от заможността и имотното състояние на домакинствата. На майсторите е платено – 143 хиляди гроша или 1075 златни лири.

Майстор Уста Георги(1843-1926) - български възрожденски сроител
Уста Георги е ученик на Никола Фичев(Уста Колю Фичето(1800-1881).
Проектирал е 40 църкви, 15 училища, четири джамии и три моста. 
Той е майсторът на църквите в Горско Ново село, Златарица,
Сливовица, Родина, Беброво, Полски Тръмбеш, Куцина, Драганово, 
Бряговица, Благоево, Владислав. Направил е 14 иконостаса,някои 
от които са в църквите, които той е построил в региона. 
Майсторът е живял в Тревненско, но в последните дни от живота си 
се заселил в златаришкото село Горско Ново село. 
Починал е през 1926 г.на 83-годишна възраст.

Храмът е изграден в центъра на града. Строена с широк замах, погълнала големи материални средства, църквата “Света Никола” увековечава сплотеността на възрожденските златарчани. Добрият български майстор интерпретира по своеобразен архитектурен начин пространството, при което резултатът е поразителен – високо в центъра на града се извисява масивна каменна постройка, величествена трикорабна, двукуполна базилика; камбанария, строена през 1871 година – кула в преддверието на църковния двор.

Вътрешният интериор е изписан по канон и е дело на художника Апостол Христов от град София. Иконописта представлява едроплощни живописни сцени в стиловите особености на 20-30 години на ХІХ век.

Иконостасът на църквата представлява плоскости, върху които майсторът иконописец е нанесъл икони.

Църквата е обявена за паметник на културата от местно значение през 1981 година.

Основните проблеми за сегашното състояние на църквата са породени от периодични продължителни течове от покрива – основите на куполите и уламите. Голямата пластичност на покривното решение е довело до създаването на уязвими места, където при остаряване на покривните материали, атмосферната вода е успяла да направи пробиви и бавно, последователно и продължително да разрушава вътрешните структури, в това число и части от живописта.

Художникът живописец навремето, е имал необходимост за разгръщане на сцените си, да коригира архитектурното решение, като е затворил прозорците от горния регистър на църквата с тухлена зидария. Този акт допълнително въздейства неблагоприятно върху архитектурата на паметника, което изисква намиране на добро решение за неговото отстраняване.

Заради качеството на живописните сцени и интериора, които са в процес на реставрация е необходимо, отвън тези прозорци да се оформят като слепи ниши, които могат допълнително да бъдат изписани с житейски сцени и с чудесата на Свети Никола.

Силно конструктивно нарушение е нанесено и в абсидната част на църквата, където сериозна вертикална пукнатина преминава по оста на зидарията и засяга абсидните прозорци.

Предвиждат се и възстановителни работи по камбанарията, намираща се над главната входна врата към двора на църквата. Обшивката на купола й е повредена, а на места изцяло липсва. Дървената обшивка върху ажурната латерна е силно износена и се налага нейната цялостна подмяна.

За запазване на църквата в Златарица през 90-те години на ХХ в. започва реставрация на централната част на храма, но средствата не достигат…

Advertisements

Коментар, различно мнение, критика - изборът е ваш.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s